Любопитно

На 9-12-1906 г е родена Грейс Хопър в Ню Йорк, САЩ. Тя е американска военна, контраадмирал, програмистка, създала програмното осигуряване за компютъра Марк I и разработила първия компилатор за програмен език.Член на екипа програмисти на компютъра Mark I. През 1947 г., нейни колеги открили буболечка (bug) в едно от релетата, която пречела на правилната работа на компютъра. Грейс Хопър нарекла операцията по отстраняване "debugging" (обезбуболечаване). Умира на 1-1-1992 г в Арлингтън, Вирджиния, САЩ.

____________________________________________________

История на еспресото

Еспресото, което днес познаваме с неговия богат вкус и аромат има дълга и интересна история.

Още през 1884 г Анджело Мориондо първи патентова варенето с пара. Варенето на еспресо е ставало в големи количества.

Луиджи Бецера подобрява концепцията на Мориондо, като я придвижва напред от приготвянето на кафе в големи количества до бързото приготвяне на всяка чаша поотделно.

Дезидерио Павони добавя важния клапан за освобождаване на налягането, който и днес се слага в машините.

А през 1938 г Акиле Гаджиа успява да измисли и патентова механизъм, който впръсква водата под налягане върху смляното кафе. Така се ражда познатата ни днес кафе машина, която извлича от напитката много повече вкус и аромат.

За изготвянето на материала съм ползвала материали от profit.bg и Аз жената със съкращения.

________________________________________________________

На 14 декември - България става член на ООН

На 14 декември 1955 година, България е приета за пълноправен член на ООН, заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания. Организация на обединените нации (ООН) е международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война. Учредителната конференция на организацията се провежда през 1945 г в Сан Франциско (САЩ). В работата й вземат участие представители на 50 страни, главно от бившата антихитлеристка коалиция. През следващите години броят на държавите, членки на ООН, непрекъснато се увеличава. До 1 януари 2001 г. те са 189. Организацията си поставя за цел да поддържа международния мир и сигурност, да развива приятелски отношения между народите на принципа на равноправието и самоопределението им, както и да разрешава проблеми от икономическо, социално и културно естество, при спазване и зачитане правата на човека и основните свободи за всички жители на планетата, без оглед на техния пол, език и религия. Главни органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат. Общото събрание се състои от представители на всички страни- членки на организацията, като всяка една от тях има право на един глас в него. То провежда редовни годишни сесии, а при нужда и извънредни. Общото събрание приема бюджета на организацията, избира генералния секретар на ООН, членове на Съвета за сигурност и други свои органи.

Статията е от блога Таралеж

________________________________________________________

Международен ден на чая

От 2005 година на 15-ти декември се отбелязва Международният ден на чая. Идеята на този неофициален празник на напитката е да се привлече вниманието към проблемите на държавите, които са основни производителки и да се обърне внимание на все по-агресивната политика на големите корпорации. Изборът на дата не е случаен, тъй като именно на 15-ти декември през 1773 година се приема „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“. Ако трябва да проследим историята на чая, обаче, ще трябва да се върнем много по-назад от XVIII век. Родината на класическото чаено растение е Китай, като има данни, че още от времето на династия Шан (1600–1046 пр.н.е.) то вече се е използвало като питие, макар и първоначално за лечебни цели. Масова популярност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му започва да навлиза и в съседни на Китай страни като Япония и Корея. Първият досег на европейците с чая е през XVI век, когато нидерландски кораби за първи път донасят растението. Трябва да се отбележи, че дългите пътувания, които често са траели почти година, са разваляли качеството му и това навярно е една от причините първоначално напитката да не бъде добре приета. Постепенно европейците свикват с чая, като за това безспорно спомага и налагането и в английския кралски двор. Днешната така традиционна за островитяните напитка е въведена за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса. Първият чаен магазин пък отворя през 1717 година от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), чието име днес носи една от най-прочутите чаени марки. Въпреки всички чак до средата на XIX век напитката остава сравнително скъпа и ограничава консумирането й от всички слоеве на обществото. Днес са познати шест основни вида чай – бял, жълт,зелен, улун, пуер и черен. Всички тези разновидности се получават от едно растение. В днешно време дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което превръща чаят в една от най-консумираните напитки в световен мащаб. Интересното е, че в различните страни той се консумира по различен начин. В Тибет например се добавя мляко от тибетски як и сол, а в Япония има цяла специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае три години, като момичето получава различни майсторски степени.

Източник: offnews.bg

________________________________________________________

Снежанка за първи път на екран

На 21 декември, 1937 година, се състои и премиерата на първия пълнометражен анимационен филм в историята на киното „Снежанка и седемте джуджета“. Доскоро наричан „лудостта на Дисни“, проектът става най-касовия филм на годината, а Уолт Дисни печели почетен Оскар придружен от седем малки Оскарчета. През следващите няколко години студиото създава още няколко пълнометражни анимационни класики, сред които Пинокио, Фантазия, Дъмбо и Бамби.

Източник:ТАРАЛЕЖ

________________________________________________________

Голяма Коледа! Край на пости и лишения

Една публикация в блога Таралеж, която ми се иска да си запазя.

Според религиозния календар точно в полунощ във Витлеем проплаква Божият син.

На 25 декември, един от най-големите църковни празници, семейството се събира на обща трапеза и не се пропускат веселите гостувания за отбелязване на щастливия повод. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се празнува три дни – в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се ходи на църква, а трапезата не се вдига целия ден. Народното поверие сочи, че за благоденствие на мегдана се извива кръшно хоро.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Божия Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината)

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.

Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите дни са приготвени от свинско месо.

На трапезата се слага: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз, печена кокошка.

________________________________________________________

Историята на приказката "Пепеляшка"

Гръцкият географ и историк Страбон (63 пр. Хр. – 27 сл. Хр.) е запазил предание в своята “География”, книга 17, I, 33, което има връзка със строежа на най-малката пирамида в Гиза и според което това е историята на принцеса Никтокрида от преди 4 500 години.

Веднъж когато прислужницата Родопис (Нитокрида) се къпела, орел отмъкнал едната й обувка. Той я пренесъл в Мемфис, където фараонът седял на открито и раздавал правосъдие. Орелът започнал да кръжи над своя господар и пуснал обувката в скута му. А фараонът бил толкова възбуден от необичайната случка, както и от изящността на обувката, че изпратил да търсят притежателката й по всички краища на страната.

Така след едно грандиозно издирване принцесата била намерена недалеч от делтата и тя се омъжила за фараона. От тези фрагменти не става много ясно дали това се отнася за Микерин (2389–2364). При всички случаи след смъртта си принцесата от тази история е погребана в Гиза и би трябвало, съгласно Страбон, да се намира в малката пирамида, която египтолозите приписват на Микерин.

Ердоган Ерчиван - Забранената египтология

________________________________________________________